Загубата на Атанас Голомеев бе приета тежко от неговия бивш съотборник в Академик София и в националния отбор Петко Маринов. По думите му, със смъртта на Голомеев не само една легенда си е отишла, а истинска звезда е угаснала.
„Първо мога да кажа, че угасна една звезда. Не си отиде една легенда, а една истинска звезда угасна и това е една много тъжна новина. Това не е загуба само за българския баскетбол, а и за българския спорт. Много малко личности има като Атанас Голомеев вече в нашия спорт.
Бяхме доста дълги години заедно и в Академик София и в националния отбор също. По-интересни неща за него – винаги имаше атмосфера около него. Той имаше много приятно чувство за хумор. Имаше моменти, в които спяхме двамата в една стая, защото и двамата бяхме много капризни в съня си. Така си избирахме другарчетата за стая. Един път ми каза „И теб ще те сменям“, той си ги избираше всички. Искаше колкото се може по-безшумно. Беше с много напрегнат сън.
Отидохме да играем на летните турнири в Италия. Бяха много силни и в Палермо, и в Сицилия. Когато пристигнахме в Сицилия на всеки магазин, на всяка витрина имаше снимка на американеца Кени, който бил страхотен и т.н. И Голомейката каза „какъв е този тука, дето го хвалят“ и по време на мача Наско направо го смаза. Ето това беше Атанас Голомеев–Змея.
Много съм тъжен. Аз бях разбит като разбрах. От цяла България продължават да ми звънят. Всички споделят тъгата, защото наистина си отиде една звезда на българския спорт. Той беше и много добър човек освен добър играч. Беше възпитан и както Глушков каза, той наистина е модел за подражание.
Малко са длъжници и от българската федерация, малко и журналистите. Гледам Евролигата, гледам шампионатите на различните страни. В публиката примерно е Атанас Голомеев – потърсете го, представете го на младите, за да го знаят. Имам самочувствието, че съм бил някаква личност в баскетбола. Отивам на едно републиканско в Бургас на подрастващи да гледам и минаха пред мен деца, които дори не ме познават. Да, нормално е да не ме познават, но ако има една хубава информация, щеше да е друго. Не трябва да се забравят такива хора. Атанас Голомеев, ако не беше в Алеята на славата да го запишат, нямаше да му обърнат внимание. Едва след това го наградиха ордена. Никой не разбра, че той навърши 75 години. Това са малко тъжни факти, но е така.“
bgbasket.com
