Вървя си из центъра на София, а насреща ми, усмихнат до уши, Румен Стоянов, писател, ексдипломат, но известен най-вече като преводача на Маркес – “Сто години самота”, и на още десетки книги на латинокласици. Неслучайно бе награден със званието “професор хонорис кауза” на Бразилския университет за укрепване на културните връзки между двете страни.
– Хайде да те черпя, че съм много щастлив.
– Какво е станало, да не си се оженил на старини – подкачам го
– Повече! Доживях най-сладката радост, успеха на сина ми, архитект Момчил Стоянов, в Бразилия със стенописите, които прави! През ум не ми е минавало, че ще се захване като старите майстори да изписва стени и тавани, да си прави скелето и да рисува красиви фантазии в обществени сгради.
Ексдипломатът Румен Стоянов със семейството си близо двайсет години са живели в Латинска Америка – Куба, Мексико, Бразилия. И двамата му сина – Момчил и Преслав, завършват висшето си образование в Бразилия. По-малкият му син – Преслав, е защитил дисертацията си в България, преподава класическа китара, популяризира класическата бразилска музика.
По-големият му син, Момчил Стоянов, най-напред завършва в София изобразително изкуство със специалност илюстрация и иконопис. В Латинска Америка цялото семейство живее най-напред пет години в Мексико.
Самият Момчил сподели:
“Навремето гледах като омагьосан в Мексико стенописи на Диего Ривера, Сикейрос, Ороско, те са боговете на това изкуство. Рисували са на невероятни места, върху забравени стени, замъци, в болници – можете да видите едни динамични картини, огромни размери, изкуството на улицата. Рядко художници имат такава световна известност като творците на латиностенописите. Може би това предопредели влечението ми към това изкуство.”
Когато баща му Румен Стоянов го назначават в посолството ни в Бразилия, страната на кафето, футбола и карнавалите, Момчил завършва с отличие архитектура в университета на град Бразилия. Преди да вземе диплома, участва след спечелен конкурс в прочутото изложение “Биенале по архитектура в Сао Пауло”, младежки раздел. И досега е единственият българин, допуснат на този световен форум.
Първият му голям проект е разработката за петия в света технологически център на “Дженерал Илектрик”, построен под негов надзор на остров в залива на Рио де Жанейро.
Днес Момчил живее с бразилското си семейство в град Гояния, откъдето е съпругата му Моника, фармацевтка, известна с проявите си в хомеопатията и цветните есенции. Двамата написват весела цветна книга по темата за ароматите за деца и възрастни с рисунки на Момчил Стоянов.
През годините той е направил кориците на близо петдесет книги, сред които са български и бразилски класици. Още като студент в бразилския университет създава пощенска марка, и досега тя там е единствената пощенска марка с българска тематика.
Когато среща Моника, Момчил е преживял тежка загуба – след раждането на първата му дъщеря загубва жена си
Той получава пълна помощ от държавата за отглеждането на детето си. Законът в Бразилия отпуска на детето сериозна сума до навършване на неговото пълнолетие. Независимо дали бащата ще има ново семейство, държавата продължава да поддържа отглеждането на дете, загубило майка си.
А в бразилските детски градини, докато родителят е на работа, по всяко време може да се свързва чрез лична парола с детската градина и да види през своя компютър с какво се занимава детето му, какво яде, кога спи, как се държат с него гледачките, какво научава. С други думи, отглеждането на децата в детските домове на далечната Бразилия е в крак с електронното ни време.
След време, когато Момчил Стоянов среща втората си жена Моника, той решава да изненада родителите си в България и пристига, за да сключат брака си с Моника в храма “Света София”, който е най-почитан от неговия баща Румен Стоянов.
Още като студент Момчил Стоянов се черкува в столичния православен храм “Свети Георги” и рисува маломерни икони върху дърво по български образци, за да ги подарява на църкви. В същото време брат му Преслав ръководи смесения църковен хор. Малко хора знаят, че храмът “Свети Георги” е проектиран от най-големия бразилски архитект Оскар Нимайер.
Точно по време на пандемията архитект Момчил Стоянов пристига в София с цялото си домочадие – вече е родена втората му дъщеря Катерина и е напът да се роди в София третото им дете, коетопо-късно е кръстено Данаил в българска църква. Двете му дъщери посещават българско училище и се учат на родния език на баща си.
След две години те решават да пътуват обратно за Бразилия, където професиите им дават по-голям размах за действие.
Гояния е млад град, но вече прехвърля милион и половина жители. Там е и най-големият развлекателен парк в Латинска Америка. На общинския герб пише “За величието на родината”, пълно отрицание на глобалистките напъни край нас.
С пристигането си Момчил е поканен да осъществи четири свои стенописи в няколко обществени сгради
Първият му стенопис е върху стена и таван на входния салон на Нуклео Сауде – клиника, специализирана по възстановителна физкултура и рейки. След отлични отзиви в пресата идват нови поръчки, сред тях са стенописите в клиника Умано Еспасо Интеградо в главния салон на сградата върху 80 кв. м. На нея нашият архитект-художник е разработил темата за единството и красотата на майчинството, духовното развитие и природата.
По странно съвпадение архитект Момчил Стоянов е роден на 7 септември, денят, в който се чества националният празник на Бразилия. Второто му дете Каролина идва на белия свят също на тържествения 7 септември. И трите им деца вече проявяват интерес към рисуването и стенописа.
Има ли по-голяма радост за родителите от успеха на порасналите им деца? Май няма!
Савка ЧОЛАКОВА
