Всичко започна с Наполеон Бонапарт. В продължение на два века Франция създава апарат за наблюдение, способен да прихваща частни комуникации ; съхраняване на данни за трафик и локализация до една година; съхраняване на пръстови отпечатъци на хора; и наблюдение на по-голямата част от територията с камери, пише „Труд“.
Тази система, която беше изправена пред отпор от организации за цифрови права и експерти от ООН, ще получи своя момент в центъра на вниманието на Летните олимпийски игри в Париж през 2024 г. През юли следващата година Франция ще разположи широкомащабни камери за видеонаблюдение в реално време, поддържани от алгоритми – първите в Европа. (Не е включено в плана: лицево разпознаване.)
Миналия месец френският парламент одобри спорен правителствен план, който позволява на следователите да проследяват заподозрени престъпници в реално време чрез достъп до геолокацията, камерата и микрофона на техните устройства. Париж също лобира в Брюксел да му бъде разрешено да шпионира репортери в името на националната сигурност.
Подпомагане на Франция по пътя на масовото наблюдение: исторически силна и централизирана държава; мощна общност на правоприлагащите органи; политическият дискурс все повече се фокусира върху закона и реда; и терористичните атаки от 2010 г. След дневния ред на президента Еманюел Макрон за така наречената стратегическа автономия, френските гиганти в областта на отбраната и сигурността, както и иновативните технологични стартиращи компании, също получиха тласък, за да им помогнат да се конкурират в световен мащаб с американски, израелски и китайски компании.
„Когато има проблем със сигурността, първият рефлекс е наблюдението и репресиите. Няма опит нито с думи, нито с дела да го разгледаме от по-социална гледна точка“, каза Алует, активистка във френската неправителствена организация за цифрови права La Quadrature du Net, която използва псевдоним, за да защити самоличността си.
Тъй като законите за наблюдение и сигурност се натрупаха през последните десетилетия, защитниците се наредиха на противоположни страни. Поддръжниците твърдят, че правоприлагащите и разузнавателните агенции се нуждаят от такива правомощия за борба с тероризма и престъпността. Алгоритмичното видеонаблюдение би предотвратило терористичната атака в Ница през 2016 г., твърди Саша Улие, виден депутат от партията на Макрон „Възраждане“.
Противниците посочват ефекта на законите върху гражданските свободи и се опасяват, че Франция се превръща в дистопично общество. През юни надзорният орган, отговарящ за наблюдението на разузнавателните служби, заяви в остър доклад, че френското законодателство не е в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека, особено що се отнася до споделянето на разузнавателна информация между френски и чуждестранни служби.
Както терористичните атаки от 11 септември, така и терористичните атаки в Париж през 2015 г. ускориха масовото наблюдение във Франция, но традицията на страната за подслушване, наблюдение и събиране на данни датира още от Наполеон Бонапарт в началото на 1800 г.
„В исторически план Франция е била в челните редици по тези проблеми по отношение на полицейските досиета и записи. По време на Първата империя силно централизираното правителство на Франция беше решено да овладее цялата територия“, каза Оливие Ейм, преподавател в Сорбоната Universite Celsa, който е автор на книга за теориите за наблюдение. Преди електронните устройства хартията е била основният инструмент за контрол, тъй като идентификационните документи са били използвани за наблюдение на пътуванията, обясни той.
Френският император възроди Парижката полицейска префектура – която съществува и до днес – и възложи на правоприлагащите органи нови правомощия, за да държат под контрол политическите опоненти.
През 1880 г. Алфонс Бертийон, който работи за префектурата на полицията в Париж, въвежда нов начин за идентифициране на заподозрени и престъпници с помощта на биометрични характеристики – предшественик на лицевото разпознаване. След това методът на Bertillon ще бъде емулиран по целия свят.
Между 1870 и 1940 г., по време на Третата република, полицията поддържа масивно досие – наречено Централно досие на Националната сигурност – с информация за 600 000 души, включително анархисти и комунисти, определени чужденци, престъпници и хора, които са поискали документи за самоличност.
След края на Втората световна война натъртената Франция се отдалечи от твърдолинейния дискурс за сигурността до 70-те години на миналия век. А в първите дни на 21-ви век атаките от 11 септември в Съединените щати отбелязаха повратна точка, поставяйки началото на постоянен поток от противоречиви закони за наблюдение – както при леви, така и при десни правителства. В името на националната сигурност законодателите започнаха да дават на разузнавателните служби и правоприлагащите органи безпрецедентни правомощия да подслушват гражданите, с ограничен съдебен надзор.
„Наблюдението обхваща историята на сигурността, историята на полицията, историята на разузнаването“, каза Аим. „Проблемите със сигурността се засилиха с борбата срещу тероризма, организирането на големи събития и глобализацията.“
През 70-те години на миналия век, преди ерата на вездесъщите смартфони, френското обществено мнение първоначално се противопостави на използването на технологии за наблюдение на гражданите.
През 1974 г., когато министерствата започнаха да използват компютри, Le Monde разкри план за обединяване на файловете на всички граждани в една компютъризирана база данни, проект, известен като SAFARI.
Проектът, изоставен на фона на произтичащия от това скандал, накара законодателите да приемат стабилно законодателство за защита на данните – създавайки регулатора на поверителността на страната CNIL. След това Франция стана една от малкото европейски страни с правила за защита на гражданските свободи в компютърната ера.
Въпреки това, масовото разпространение на технологиите – и по-специално на камерите за видеонаблюдение през 90-те години – позволи на политиците и местните власти да излязат с нови, съблазнителни обещания: сигурност в замяна на технологии за наблюдение.
През 2020 г. във Франция имаше около 90 000 камери за видеонаблюдение, захранвани от полицията и жандармерията. Държавата помага на местните служители да ги финансират чрез специален публичен фонд. След жестоките бунтове във Франция в началото на юли – които също накараха Макрон да забранява социалните медии по време на периоди на безредици – вътрешният министър Жералд Дарманен обяви, че бързо ще отпусне 20 милиона евро за ремонт на повредени устройства за видеонаблюдение.
Във Франция съществува съпротива срещу масовото наблюдение на местно ниво – особено срещу развитието на така наречените безопасни градове. Неправителствените организации за цифрови права могат да се похвалят с няколко победи: В южната част на Франция La Quadrature du Net постигна победа в административен съд, блокирайки плановете за тестване на разпознаването на лица в гимназиите.
На национално ниво обаче законите за сигурност са твърде мощна сила, въпреки няколко текущи дела пред Европейския съд по правата на човека. Например Франция де факто пренебрегна многобройни решения на върховния съд на ЕС, които считат масовото запазване на данни за незаконно.
Често в центъра на натиска на Франция за повече държавно наблюдение e вътрешният министър. Тази влиятелна служба се описва като „стъпало“ към премиерския пост или дори към президентството.
„Министрите на вътрешните работи често са могъщи, известни и свръхприсъстващи в медиите. Всеки нов министър настоява за нови реформи, нови правомощия, водещи до изграждането на безкрайна кула за сигурност“, каза Масе от Access Now.
При социалиста Франсоа Оланд Манюел Валс и Бернар Казньов преминаха от министър на вътрешните работи до министър-председател съответно през 2014 г. и 2016 г. Никола Саркози, вътрешен министър на Жак Ширак от 2005 г. до 2007 г., след това беше избран за президент. Всички създадоха нови закони за наблюдение по време на мандата си.
За политиците индустриалната конкурентоспособност на Франция също е заложена на карта. Страната е дом на отбранителни гиганти, които се занимават както с военния, така и с гражданския сектор, като Thales и Safran. Междувременно Idemia е специализирана в биометрията и идентификацията.
