Преди време приятел беше изчислил, че в “Капана” е като в синя зона – плащаш за всеки час престой. Още на входа вадиш 20 лева. В случай че се “паркираш” за цяла вечер, апаратът цъка 100.
Ако забавлението е до малките часове, може да олекнеш и с 200. Така, след кюфтенцата “Мими Иванова” в “Паваж”, приятелят ми удряше няколко белгийски бири в “Котка и мишка”, наминаваше към “СандъкЪ” за едно малко, а после осъмваше в “Найлона”, където по традиция акостират всички артистични души, дошли да се забавляват в Квартала на творческите индустрии.
Така, докато се усети, капанът щракваше и той се сбогуваше със седмичната си заплата. Но пък му оставаше утехата, че е модерен и живее като бохем, пише Marica.bg.
По-младите пловдивчани едва ли си спомнят, че в “Капана” имаше живот и преди “Паваж”. Още в зората на демокрацията отвори “Старият дакел” – бар с новаторска за онова време концепция и запазена територия за пловдивската бохема. Актьори, художници, журналисти и писатели се отдаваха на шумни партита в заведението.
След “Дакела”, с по-голям или по-малък финансов успех, се родиха “Зеленото”, “XXL” и култовото място “Търговският център”, от което нито един студент не си тръгваше трезвен.
Когато фенове на рока от по-възрастното поколение спорят за барове, обикновено се разделят на два лагера – тези, израснали в “No Sense”, и останалите, подпирали морно чело по дървените маси в “Найлона”. Свидетелства сочат, че “Найлона” е по-старият и по-дълго просъществувал в оригиналния си вид бар.
Основан пред повече от 25 години от Вожда и Савата, той и за ден не е изневерявал на първоначалната си идея да служи като място за разпускане без задръжки, в което можеш да правиш почти всичко в рамките на позволеното от закона. На бара в компанията на култовия собственик – Вожда, са отраснали почти всички съвременни пловдивски художници.
“Найлона” е светая светих и за столичните творци. В петък или събота вечер тук спокойно можеш да видиш Карбовски или Любен Дилов-син, опънали небрежно крак насред артистичния интериор.
Горе-долу по същото време, когато отварят “Найлона”, драматургът на пловдивския театър Александър Секулов прави “Петното на Роршах”.
“Петното” е култът на култовете. Или поне беше, тъй като през последните години заведението все по-често излиза във ваканция и съществува почти изцяло покрай пространството си за събития – литературния салон „SPIRT&SPIRIT“.
Не така стоят нещата с ресторантската част към бара – “Малкият двор”, който гледа точно към Съдебната палата и открай време привлича служители на Темида с меню, което не може да се опита никъде другаде в Пловдив.
Любими на адвокати, съдии и прокурори са рошавите кюфтенца, Храновите питки панираният домат, а заради големия брой адвокатски кантори наоколо тук може да се види половината правен елит на Пловдив.
Благодарение на чаровната управителка Елена Михайлова заведението се разви и в момента е трудно да се вредиш за маса дори през делничните дни. Ресторантът се пада по “в тъча” на „Капана“ и туристите почти не са го налазили. Което, логично, води до по-ниски цени.
Докато адвокати бистрят правни казуси и изпразват бутилки в “Малкият двор”, политиците го карат по-кротко. Питиетата им са изтънчени. Наслаждават им се в уиски бар “СандъкЪ” на видния пловдивски бохем Гаро Узунян.
След изтощителни срещи с електората тук обичат да разпускат финансовият министър Асен Василев и зам.-председателят на парламента Никола Минчев, който при това е и пловдивски зет. Арменски събратя на Гаро пък се наслаждават на 18-годишен “Арарат”.
Коалиционните партньори на “Промяната” – ДБ, пък залагат на крафт бира в бар “Котка и мишка”. Заведението на Иво Дернев и Димитър Семков, които “Капитал” нарече в своя публикация Кръстниците на “Капана”, предлага над 100 вида белгийско, немско, чешко, британско, сръбско и българско занаятчийско пиво.
На същата улица – „Христо Дюкмеджиев“, бар “Приятели” привлича с еклектичен интериор. Софийските актьори много го обичат и не пропускат да се отбият тук за по питие.
Малко по-надолу ресторант “ЧорапЪ” на бившия депутат Петя Раева впечатлява с името си, инспирирано от най-новата история на “Капана”. Точно тук преди няколко години симпатичният продавач на чорапи Митко пострада, след като столичен бизнесмен си позволи да упражни насилие върху него.
Така заведението на Петя, която е сред най-ревностните защитници на Чорапа, си идва с името. Самата тя вече си е купила над 100 чифта от чорапите на Митака. Той и друг талисман на Пловдив – Стефчо Автографа, се отбиват често, за да хапнат от вкуснотиите на Раева.
Друго пространство с концепция, непопадаща в мейнстрийма, е клубът на легендарния пловдивски басист Кольо Брадата на ул. “Княз Богориди” 5. Мястото е оазис за феновете на рок, блус и джаз музиката. Барът на Кольо не е комерсиален, а при менажирането му са изключени всякакви компромиси със стойностната музика.
