Турция ще повиши ключови данъци, за да попълни бюджета със средства, необходими и за възстановяване на разрушенията от поредицата силни земетресения по-рано тази година.
Това е поредната очаквана промяна към по-традиционна финансова и фискална политика на президента Реджеп Тейип Ердоган след изборната победа, донесла му още един 5-годишен мандат. Преди това рязко беше повишен основният лихвен процент на Централната банка и в правителството влезе уважаваният от инвеститорите в миналото финансист Мехмет Шимшек.
Увеличението на данъците може да повиши бюджетните приходи на Турция с около 2%, се казва в бележка на Oyak Investment.
Предложението е ДДС да се повиши от 18% на 20% за стоки услуги, а за основни хранителни продукти и стоки като перилни препарати, текстилни стоки и тоалетна хартия – от 8% на 10%.
Повишава се таксата, събирана по банковите потребителски кредити, с което се цели не само намаляване на бюджетния дефицит, но и охлаждане на търсенето на кредити, водещо понякога да допълнително засилване на и без това високата инфлация.
По-рано миналата седмица в парламента бе внесен проектозакон да промяна на корпоративния данък от 20% на 25%.
От събота три пъти е увеличено (до 20 000 лири, или 770 щатски долара) облагането на вноса на мобилни телефони. В петък сайтът за регистриране на телефони бе претоварен от желаещи да запишат устройството си преди влизане в сила на новата мярка. Целта ѝ е да се ограничи избягване плащане на такси и мита върху потребителска електроника, посочва „Ройтерс“.
Според икономисти, цитирани от „Ройтерс“, само от новото ниво на ДДС би трябвало в сметките на държавата да влязат около 30 млрд. лири. Новите данъчни мерки би трябвало да повишат цялостната инфлация в страната с 1-1.2 процентни пункта, изчисляват от QNB Finansbank.
Икономисти очакват бюджетният дефицит да скочи от 0.9% през 2022 г. на 4.5% тази година, твърдят от FactSet. от фирмата допълват и ефекта от щедрите финансови обещания от властта в навечерието на президентските и парламентарни избори през май.
След рухването или тежките повреди по близо 650 хиляди сгради и жилища през февруари изчисленията са, че разходите по разчистване, изграждане на нови или ремонтиране на стари жилища, индустриални сгради и инфраструктура ще е в рамките на 100 млрд. долара.
Лиъм Пийч от Capital Economics в Лондон каза, че повишаването на ДДС е „правилното нещо“, тъй като ще помогне за охлаждане на потреблението, което според много анализатори все още прегрява след години на много разхлабена парична и фискална политика. „Най-големият дисбаланс в Турция е силата на потреблението. Разходите са твърде големи“, каза Пийч.
„Всички фискални мерки за ограничаване на тези разходи са добри мерки“, оценява той, но предупреждава, че има риск приходите от данъци и такси „да бъдат похарчени за заплати и пенсии“.
Увеличението на ДДС ще генерира държавни приходи от около 0.8 процента от БВП, или около 7 милиарда долара годишно, според Пийч, въпреки че той каза също, че това няма да е достатъчно, за да забави достатъчно растежа и да стесни бюджетния дефицит. Той достигна 263.6 милиарда лири (10.21 млрд. долара) през първите пет месеца на годината, в сравнение със 124.6 млрд. лири преди година.
Годишната инфлация спадна под 40% през юни, но се очаква да се възстанови през следващите месеци, водена от увеличенията на минималната работна заплата и други заплати, както и от фискалните мерки, които включват и увеличение на корпоративния данък.
