Пет положителни констатации има в доклада на ЕК за България, две критични препоръки за недостатъчен напредък в промените, които се очакват от България и две препоръки, които са най-вече на вниманието на НС. Това каза в началото на правителственото заседание премиерът Николай Денков.
Това, което се отчита като съществен напредък са въвеждането на механизма за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и въвеждането на съдебен контрол върху отказите на прокурора за образуване на наказателно производство. Законодателство, което се очаква от България повече от 10 години и последното НС го прие още в началото на своята работа, каза Денков.
Положителна констатация е и подобреният национален координационен механизъм за върховенство на правото и приемането на законодателство за разширяване на обхвата на правната помощ и въвеждането на задължителна медиация по определен тип дела.
Четвъртата положителна констатация е свързана с медийната свобода в България и по-специално сформирането на работна група за законодателни промени за свобода на медиите и плурализъм.
Петата констатация е закриването на специализираните съдилища и прокуратура.
ЕК обаче отбелязва притеснения, свързани със състава на ВСС и на Инспектората към него. Промени, които се очаква да бъдат решени в следващите седмици и месеци, каза Денков.
Критични са и констатациите в сферата на превенцията и противодействието на корупцията – най-вече свързани с липсата на осъдителни присъди за корупция във висшите етажи на властта.
Ясно е показано като възможности са въведените в НС предложения за законодателни промени, свързани с реформиране на КПКОНПИ и необходимостта част от тези промени да бъдат допълнително развити с промени в Конституцията – дейност, която стартира в това НС.
