Пенсионерите дават близо половината от парите си за храна и лекарства.
Всеки пенсионер дава средно по 908 лв. на година за лекарства, изследвания и лекари, показват данни на Националния статистически институт, цитирани от „Труд”. Това са близо две минимални пенсии. Европейската комисия (ЕК) редовно ни критикува, че България е страната с най-големи доплащания от страна на пациентите при лекуването им в болници и при купуване на лекарства. И дава препоръка това да се промени.
В България ДДС за лекарствата е 20%, а в Гърция е 6 на сто. След пандемията лекарствата значително поскъпнаха. В резултат домакинствата, които се състоят само от пенсионери, вече дават 11,8% от всичките си разходи само за здравеопазване. За сравнение в домакинствата, в които няма пенсионери, за лекарства, изследвания и лекари отиват само 3,5% от всички разходи, или близо три пъти по-малко, показват данните на НСИ за 2022 г.
Това е обяснимо, тъй като младите хора са по-здрави. Проблемът е, че пенсионерите, които разчитат основно на пари от държавната хазна, доплащат твърде много за здравето си, за което алармират дори от ЕК.
Само за храна и безалкохолни отиват 35,6% от всички разходи на домакинствата, които се състоят само от пенсионери. Това прави по близо 230 лв. на човек на месец. При положение, че пенсионерите по принцип имат повече свободно време и следят всички промоции в магазините. За сравнение, в домакинствата, в които няма пенсионери, за храна отиват 27,5% от всички разходи.
България е сред страните от ЕС, в които разходите за храна имат най-голям дял в семейните бюджети. Причината за това е, че много храни са по-скъпи отколкото в редица по-развити страни от Западна Европа, като например млякото и млечните продукти. А заплатите в България са в пъти по-ниски отколкото в икономически по-развитите страни.
Второто най-голямо перо в домакинствата, съставени от пенсионери, са разходите за наеми и плащане на сметки за ток, вода и отопление. В България повечето пенсионери живеят в собствени жилища и не плащат наем. Но битовите сметки са доста високи на фона на пенсиите.
В резултат средно 18,8% от разходите на пенсионерите отиват за наеми и сметки. За сравнение, в домакинствата, в които няма пенсионери, за плащане на наем и сметки дават 11,5% от всичките си разходи. За да пестят много пенсионери отопляват само една стая от апартамента.
Само за храна, плащане на сметки и за здравеопазване пенсионерите харчат над 66% от всичките си пари. По-младите, които живеят в домакинства без пенсионери, дават за тези основни разходи 42,5% от парите си, показват данните на НСИ.
На пенсионерите не остават пари за дрехи, свободно време и културен отдих. За дрехи и обувки отиват само 2,2% от разходите на пенсионерите, което прави средно по 170 лв. за цяла година. Разходите на пенсионерите са свободното време са малко повече – по 263 лв. на човек на година. Това е два пъти по-малко, отколкото харчат за развлечения по-младите.
Пенсионерите харчат по-малко пари от по-младите за телефони и интернет. В домакинствата на пенсионери дават средно по 37 лв. на човек на месец за комуникации. Същевременно в по-младите домакинства месечните сметки за телефон и интернет са средно 83 лв. на човек на месец.
За комуникация младите дават повече пари отколкото за жилищно обзавеждане и поддържане на дома. Явно за тях е по-важно какъв телефон имат от това как е обзаведен домът им.
Пенсионерите живеят средно със 726,50 лв. на човек на месец.
Пенсиите осигуряват близо 86% от доходите на пенсионерите, показват данни на НСИ. За да закърпят бюджета си много пенсионери продължават да работят, а други теглят пари от спестяванията си.
Средният доход на пенсионерите е 726,50 лв. на човек на месец, показват данни на НСИ за 2022 г. Средният доход на човек в домакинствата, в които няма пенсионери, е само 870 лв. Причината за това е, че често в младите семейства има едно или две деца, или пък някой е безработен. Дори родителите да получават висока заплата, доходите им се делят на всички членове от домакинството.
Оказва се, че доходите в по-младите домакинства са само с 20% по-високи от тези на пенсионерите.
Работните заплати осигуряват средно 4,9% от доходите на пенсионерите. Това означава, че голяма част от пенсионерите продължават да работят. Ако към пенсиите добавим и различните обезщетения и помощи, се оказва, че 87,7% от доходите на пенсионерите идват от държавната хазна.
За сравнение в домакинствата без пенсионери само 3,4% от парите са от бюджета, като най-голям дял от тези средства имат семейните добавки за деца.
Пенсионерите получават по-големи суми и от наеми и аренда на земя в сравнение с по-младите. Причината за това е, че пенсионерите са работили дълго, често са вложили парите си в имот и го дават под наем или имат земи, от които получават аренда.
