През 2003 г. внесох в 39-то НС първия законопроект, с който се въвежда гражданска инициатива за референдум. По тогавашния закон, приет от мнозинството на БСП през 1996 г., такава възможност нямаше, пише конституционалистът д-р Борислав Цеков за в. Труд.
Ето какво обясни той:
В моя законопроект формулирах за първи път и идеята – непозната у нас дотогава! – да се въведат прагове за гражданската инициатива. При по-нисък брой участници в подписката – 500 хиляди – Парламентът да преценява дали въобще да се произнася, а при наистина мащабна подкрепа от повече от 750 хиляди избиратели – депутатите да бъдат длъжни да разгледат предложението.
Тогава разноцветното партийно статукво бламира този законопроект и той беше приет само на първо четене. Но пък прокара пъртината, по която в следващото 40-то НС идеята беше възприета и залегна в новия Закон за пряко участие на гражданите.
По-сетне, водени от популистки подбуди, депутатите понижиха изискуемите подписи за гражданска инициатива – сега задължение за разглеждане на предложение за референдум възниква, когато е подкрепено от 400 хиляди гласоподаватели.
Припомням това, защото още в онези дебати в 39-то НС останах с впечатлението, че се шири заблудата, че когато се достигне този праг, това означава, че НС е автоматично длъжно да приеме решение за референдум и няма право да го отхвърли. Нищо подобно!
НС не може да бъде задължавано да приема незаконни или противоконституционни предложения, та ако ще не 400 хиляди, а 4 милиона избиратели да са се подписали. Базисен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от противоправни актове или поведение.
Неслучайно в чл. 10, ал. 2 от действащия закон е записано изрично: „Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4.“ Тоест, приема се, само ако не противоречи на законовите ограничения.
С други думи, подобни предложения за референдум не се гласуват автоматично, а НС е длъжно да провери дали са законосъобразни. В конституционната юриспруденция тази проверка е наречена „предварителен контрол“ (вж. РКС №9 по к. д. №8/2016). КС изрично подчертава, че задължението на НС да извършва такъв предварителен контрол произтича от неговата висока степен на демократична легитимност и защото то изразява и представлява най-пряко интересите на цялата нация.
Един инициативен комитет, въпреки подкрепата, която може да получи от значителна част от българските граждани, не може да се идентифицира със суверена, предвид забраната на чл. 1, ал. 3 от Конституцията, която гласи, че никоя част от народа, никоя партия или друга организация, държавна институция или отделно лице не може да узурпира изразяването на народния суверенитет. Според конституционните съдии обстоятелството, че въпросът за референдум се формулира от инициативен комитет и граждани, подписали петиция, които са само „част от нацията“, налага да има санкция на НС.
Решението по чл. 84, т. 5 от Конституцията, като акт на специфичен предварителен контрол, трябва да дава гаранцията, че решението, което гражданите ще вземат на референдум, ще бъде законосъобразно и от компетентността на НС. Това произтича и от принципа на правовата държава.
