През 1900 г. трима пазачи на фар, изпратени на отдалечения шотландски остров Фланан във Външните Хебриди, изчезват и никога повече не са видени. Разказът за тези хора се превръща в популярна история, която отговаря на всички тропи на готическите мистерии, и поражда множество обяснения, които варират от обикновени до категорично „извънземни“.
И така, какво прави тази случка толкова завладяваща и кое е най-потенциалното ѝ обяснение?
Историята – такава, каквато я познаваме
През нощта на 15 декември 1900 г. трансатлантическият параход „Арчтор“ минава близо до остров Фланан и забелязва, че нещо не е наред – фарът е тъмен. Няколко дни по-късно новината е предадена на Северния съвет на фаровете, който бързо изпраща група, която да разследва случая. Корабът за оказване на помощ пристига на острова на Деня на подаръците (т.нар. Боксинг дей) и капитанът Джим Харви подава сигнал с клаксона на кораба и изстрелва сигнална ракета в небето. Не последва отговор.
Джоузеф Мур, който принципно е част от екипа на фара, но по това време се е намирал на помощния кораб, е изпратен на брега да разследва. По-късно Мур съобщава, че в момента, в който е стъпил на острова и е започнал да се изкачва по стръмната скала до фара, е бил обзет от изключително лошо предчувствие.
Когато пристига, открива, че вратата на фара е отключена и две от трите кожени палта, които висели на входа, липсват. В кухненския бокс се натъква полуизядена храна и преобърнат стол, което подсказвало, че някой е бързал да си тръгне. Мур претърсва останалата част от фара, но не открива нищо друго и се връща на кораба. Капитанът нарежда незабавното претърсване и на целия остров, но, уви, без резултат. Единствено става ясно, че наскоро местността е била връхлетяна от силна буря.
Фарът на остров Фланан се намира на над 60 метра над морското равнище. Снимка: Chris Downer via Geograph (CC BY-SA 2.0).
Кутията с припаси в близост до западната платформа за акостиране е разбита на парчета, а съдържанието ѝ – разхвърляно по земята, въпреки че се намира на повече от сто метра над морското равнище. От върха на скалата е изтръгната трева, железните парапети са огънати и деформирани, железопътна релса е изтръгната от бетонните си котви, а огромна скала, тежаща повече от тон, липсва.
От мъжете обаче няма и следа. Харви изпраща телеграма до континента, която впоследствие е предадена на Северния съвет на фаровете в Единбург. Тя гласи следното:
„Във Флананс се случи ужасен инцидент. Тримата пазители Дюкат, Маршал и случаен работник са изчезнали от острова. Когато пристигнахме там днес следобед, на острова не се виждаше никакъв признак на живот.
„Изстреляхме ракета, но тъй като не последва никакъв отговор, успяхме да изпратим Мур до брега – той се качи до станцията, но не намери пазителите. Часовниците бяха спрени и други признаци сочеха, че инцидентът трябва да е станал преди около седмица.“
Харви достига до следното заключение: „Горките момчета сигурно са били издухани от скалите или са се удавили, докато са се опитвали да закрепят кран или нещо подобно“.
Какво се е случило с пазачите на фара?
Фарът на остров Фланан – местност, която принципно е известна със своите странности – е построен през 1899 г. Единствените постоянни обитатели на острова били овцете, но дори издръжливите овчари отказвали да остават тук след залез слънце, тъй като се страхували от различните призраци и фантазми, които дебнели в района. Тази свръхестествена осанка на острова добавя пластове дезинформация и допълнително усложнява историята за изчезналите пазачи на фара. Някои вярват, че хората са били погълнати от тъмно морско чудовище. Според други са отнесени от гигантски птици. Има и такива, които са убедени, че пазачите са отвлечени от извънземни.
Дневник, изпълнен с някои доста странни записи, направени между 12 и 15 декември 1900 г., допълнително подкрепя едни потенциално по-фантастични обяснения.
Според тези записи един от екипажа на фара съобщава за буря – такава, каквато никой не е виждал досега – че един от групата е необичайно тих, а друг – опитен моряк – плаче. В следващия запис се обяснява, че и тримата мъже са започнали да се молят на Бога за помощ, въпреки че са се намирали на безопасно и сигурно място – във фара. В последния запис се отбелязва, че бурята е приключила и че „Бог е над всички“ – фраза, която оттогава насетне озадачава мнозина.
Сведенията от дневника са изключително интересни и добавят някои пикантни обрати към и без това странния разказ. Единственият проблем е, че то е пълна измислица – детайл, който е вкаран в разказа години по-късно.
За съжаление, може би никога няма да разберем какво точно се е случило с тримата пазачи на фара, но със сигурност няма доказателства, че става дума за нещо свръхестествено. Най-вероятното обяснение е, че тримата мъже са се изгубили в морето, точно както заключава капитан Харви в телеграмата си. Всъщност след изчезването им разследването на острова е ръководено от Робърт Мюрхед, суперинтендант към борда. Той стига до заключението, че двама мъже са излезли навън, вероятно за да обезопасят оборудването, складирано в близост до западния пристан. Когато те не се върнали, третият мъж отишъл да разследва и също бил отнесен от морето.
Предполага се, че единият от мъжете, Уилям Макартър, който е бил известен като меко казано груб човек, може да е убил другите двама, преди да се самоубие, или че може да е избухнала кавга, която да е довела до падането и на тримата от скалата.
Мистерията на остров Фланан е толкова популярна, че през 2018 г. вдъхновява филм, наречен „Изчезването“ (The Vanishing). Независимо от това какво е сполетяло тримата мъже на далечния остров преди повече от сто години, тази мистерия не престава да гъделичка човешкото любопитство и до ден днешен остава една от най-интригуващите в шотландската история.
Източник: IFLScience
