Въпреки добрите тенденции на ръст около 7 на сто за първите три месеца на тази година в стоманодобива в България, очакванията на бранша за годината са по-скоро песимистични и дори се прогнозира минимален спад от 2 до 3 на сто за 2023 г., коментира пред БТА Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ).
След ликвидацията на „Кремиковци“ в България останаха само две стоманодобивни предприятия – „Промет“ и „Стомана индъстри“, които не могат да компенсират обемите на затворения металургичен комбинат, който произвеждаше 3 млн. тона сурова стомана, коментира експертът. Сега този метал се произвежда само в „Стомана индъстри“ – средно на година между 450 000 и 600 000 тона.
България произвежда единствено зелена стомана, защото използва скрап, но двете ни предприятията работят с почти 50 процента натоварване, а понякога и този процент не може да стигне „Стомана индъстри“. Част от причините са свързани с това, че в страната няма работеща индустрия, обясни Паунова.
По-голямата част от продукцията на двете компании се изнася в региона – Румъния, Гърция, въпреки че има търсене в страната, отбеляза експертът.
На хоризонта няма и стратегически инвеститор, който да иска да вложи в нови мощности, главно заради неблагоприятната политическа обстановка в България и липсата на сигурност най-малко за 30 години, за колкото обикновено се планират такива инвестиции, допълни тя.
Същевременно тя изтъкна, че произведената продукция в отрасъл „Стоманодобив“ е и с по-ниска добавена стойност, защото произвеждаме арматурно желязо за строителството, но все пак средната заплата в сектора е над 2000 лева, а в цветната металургия – над 2500 лева.
