В едно село назначили нов пощальон. Бившият титуляр, който излизал в пенсия го посъветвал:
– Чуй ме добре, момче! Навсякъде тук хората са сърдечни и дружелюбни. Обаче, край старото гробище има една порутена колиба. Там живее зъл магьосник! Не ходи там никога, ама никога!
И така, новият пощальон започнал работа. Трудовото му ежедневие минавало без никакви проблеми! Ала не щеш ли, един прекрасен ден пристигнало странно писмо. Адресът на плика гласял:
„Порутената колиба край старото гробище.
Получател: Злия магьосник“
Отначало раздавачът изпаднал в шок! Но после, професионалната чест взела връх. Решил, че е длъжен да достави писмото, ако ще – получателят да е самия Сатана!
И ето, че се отзовал на въпросния адрес. Градината пред колибата тънела в бурени.
Кой знае откъде се чували някакви странни звуци.
И служителят изпитал неловкото усещане, че някой скришом го наблюдава внимателно! Облян от студена пот, той се приближил до вратата на колибата. Изведнъж, сякаш от не*итието пред него се появило едно огромно черно куче. И казало с човешки глас:
– Няма смисъл да чукаш! Моят Велик Господар не си е у дома!
Пощальонът изпищял от ужас, изпуснал писмата на земята и се хванал за сърцето! След като прекарал една минута в прединфарктно състояние, той едва промълвил:
– Що за куче си ти, за Бога?! Не можеш ли да лаеш?
Песът отвърнал небрежно:
– А, защо?… Мога! Ама – не исках да те изплаша!
