Жестока драма в живота на Ася Капчикова, красавицата на 30 минути от смъртта!

170

Тежка драма е белязала живота на плеймейтката Ася Капчикова. Красавицата разказа интересна, но и страшна история от миналото си пред thestarstribune.bg, когато е била на косъм от смъртта. 

Ето какво разкри блондинката:

„Ще ви разкажа една история, много съкровена история за мен. История, в която щях да загубя живота си…

Ще я разкажа, за да потвърдя, че когато на човек е писано да му се случи нещо, то е неизбежно и го застига рано или късно.

Та, тази моя история си има предистория. Започва едва когато съм на 3-годишна възраст. Аз не помня, но са ми я разказвали именно заради случка, която се случи когато бях на 6.

Била съм на 3 години, когато с моите родители сме вървели към гроба на прабаба ми. Тогава змия пресича пътя ми, но баща ми ме вдига и ме спасява от ухапването.

Но нали ви казах, че ако е писано да се случи, то ще се случи.

Минаха три години. Отиваме на село, за да помагаме за прибирането на сеното. В края на деня, точно преди да си тръгнем, баба ми реши да отиде до една джанка, заради компота от сливи, които искаше да направи. Разбира се, като всяко любопитно дете реших да я последвам. В този момент усетих нещо като ужилване от коприва…

Ухапа ме змия!

Не искам да ви казвам какво изживяха родителите ми. Противоотрова нямаше, а ние бяхме на 23 км от родния ми град – Девин. Сложиха ме в колата, баща ми потегли бързо и караше много бързо… Усещах как започвам да заспивам, а през цялото време той смучеше отровата и я плюеше. С риск за неговия живот, защото имаше развален зъб. Беше вързал крака ми, за да ограничи стигането на отровата до сърцето ми.

Когато пристигнахме в болницата ми биха 10 инжекции в петата. И в болницата проблем. 30 минути не можеха да пуснат системата, защото всяка от вените ми се пукаше. Най-накрая, когато успяха да намерят вена започнах да повръщам. Това е доста притеснителен факт и ме вдигнаха по спешност за Смолянска болница.

Мислите ли, че всичко мина нормално? Не…

По пътя линейката изгасна и около 10 минути не можа да запали. Накрая просто  потегли, но спряха фаровете ѝ. Движехме се бавно зад друга кола. Но накрая стигнахме…

Когато пристигнахме лекарите са казали на майка ми, че съм била на около половин час от смъртта и още малко забавяне е щяло да коства живота ми…

Често се сещам за тази история и настръхвам. Но знам, че е трябвало да се случи и е трябвало да продължа да живея.

Ценете всеки миг във вашия живот, дори най-трудните! Защото те ви изграждат като личност…“

Сподели