Тома Биков пред … Христо Иванов изговори абсолютно неадекватни и нелепи неща за убийството на Виктория

62

Бруталното убийство на журналистката Виктория Маринова потресе страната. Няколко дни след тежкото престъпление убиецът бе открит в Германия и бе незабавно арестуван. След случая се тиражираха голям брой фалшиви новини, заради които премиерът, заедно с главният прокурор и вътрешният министър, проведоха среща с чужди посланици, за да ги запознаят лично с разследването на убийството. потърси депутата от ГЕРБ Тома Биков за коментар по горещата тема. Вижте какво каза той пред медията ни: 

– Г-н Биков, главният прокурор заяви вчера, че максималните присъди, които може да получи изнасилвачът и убиец на Виктория са до 20 години. Достатъчно ефективно ли е това за такова жестоко убийство? 
– Убийството е жестоко и очевидно е извършено от човек с редица отклонения. Естествено, работата на съда е да даде присъдата. Според мен, би трябвало да бъде максималната. За мен е важно, хора, които очевидно са непоправими, да не излизат от затвора. Главният прокурор разбира доста повече, тъй като той е юрист, а аз не съм. Не знам до колко този текст е ефективен в такива ситуации. Може би трябва да се проведат разговори в този контекст. Не за този случай, а за всички. Когато се изготвя промяна или законопроект, то трябва да се погледне по-мащабно.

Важно е да се каже, че попадането в затвора има за цел да превъзпита престъпника, независимо от престъплението, което е направил, и да го изолира от обществото, за което той е опасен. Надявам се наказанието на мъжът, който уби журналистката Виктория, да бъде максимално. 

– В случаи като този започва все повече да се говори за смъртно наказание. Трябва ли да се предприемат промени в тази насока? 
– Аз лично съм против смъртното наказание. Вярвам в Бог и мисля, че само той има право да отнема живот. Трябва да има доживотен затвор, без право на замяна, защото това би било и по-ефективно, много често по-мъчително и заслужено. Държавата не би трябвало да се превръща в тази, която да решава кой да живее и кой да умре. 

– Парламентът ще реагира ли официално на очернянето на страната ни с фалшивите новини по случая с убийството на Виктория?
– Парламентът е съвкупност от различни партии. Видях една от тези пет партии тръгна дори да участва в тази кампания. Не може да се говори за единно решение по случая. Колегите от БСП дадоха дори пресконференция, в която повториха лъжите, които се тиражираха преди това. Не подхождат за пръв път така – първо да кажат нещо, а после да видят какъв е резултатът. Следващият път да изчакат. Недопустимо е и ние самите да превръщаме фалшивите новини в официални, като ги повтаряме.

Някои хора извън парламента си позволиха също да изговорят разни нелепи неща. Тези хора имат претенции да реформират и изграждат наново държавата.

Визирам Христо Иванов, който направи абсолютно неадекватно изказване за човек, който е заемал този пост. Ако беше казал човек, който е афектиран или е написал нещо в социалните мрежи, може би било разбираемо. Но човек, който е заемал поста на министър на правосъдието и от години говори за правова държава, да прави внушения в една или друга посока, по-скоро в посока за криминално убийство с поръчител, е крайно неприемливо и по този начин дискредитира себе си и партията, която оглавява. 

– Смятате ли, че има слаби места в законодателното ни право, които допускат такива ситуации? 
– Ако нямаше, вероятно нямаше да има нужда от нас. Те не са и само пропуски. Времето се променя, има нови ситуации, нови предизвикателства и тогава би трябвало да се променят законите и да се синхронизират с актуалната ситуация. Едни текстове, които преди 20 години са били ефективни, сега може да не са. За това трябва да реагираме адекватно на тези предизвикателства и да не правим закон за конкретни казуси. Ако допуснем това, може да допуснем много грешки и да отворим много проблеми. 

Включително за дължината на присъдите. Разбирам, че българското общество иска максимални присъди за всяко престъпление, но ние трябва да знаем, че има тежест на престъпленията. Ако убийството е 30 години, няма как толкова да бъде и кражбата на автомобил, тъй като двете престъпления са несъвпоставими. Някои от наказанията са толкова дълги, че се изравняват с по-тежките. 

– Но има и друг момент. Има осъдени на двадесет години лишаване от свобода за убийство, които лежат по-малко, заради добро поведение. Така те много често се изравняват с наказанията за престъпления от по-лек характер. 
–  Доброто поведение е вкарано като стимул за превъзпитание, като идеята е голяма част от тези хора, които са минали през затвора, да излязат като непрестъпници. Знаете, че те имат право и да работят вътре. Има случаи, в които хората осъзнават грешките си, но и понякога това няма никакво влияние. Ако бъде премахнато „доброто поведение“, затворът няма да има никакво влияние върху стимула им за работа. 

А как един убиец може да се промени, това е литературен въпрос. Сигурно има и такива случаи. Това е много личен казус и държавата не може да влиза в психологията на хората. Законът не може да предвиди кой каква промяна ще преживее. Ако заради този казус направим редица промени, може да отвори дупки в други. За това трябва да се действа по логиката на правовата държава. Мислено е в тази посока. Не винаги е идеално, но основната цел е да имаме максимално ефективно  наказание.

Такива хора винаги ще има и няма закон, който да ги спре. Това е болестно състояние, което няма да можем да предотвратим със закон. За съжаление, това не е само в България, но и във всички други страни. 

Интервю на Никол ИВАНОВА,

Сподели